Магазина за домашни любимци

Магазин за домашни любимци!

Влязох в магазина за домашни любимци, старата ми сова беше умряла и мислех да си купя нова. За мое най-голямо учудване видях Фелисити Блек, новият зам. министър. Приближих се до нея.
-Здравей Фелисити, какво правиш тук?
-Ами аз държа магазина.-каза тя и ме погледна леко притеснено с малко недоверие, попринцип не си говорех много с нея.
-Наистина, страхотно! Аз пък дойдох да си купя сова.
Огледах совите, разбираше нямаше да намеря старата си сова, макар че исках същата като нея. Имах я от както бях първи курс, на единадесет и ми беше тъжно за нея.
В крайна сметка избрах една бяла сова.
-Ще закупя ето тази. Колко струва?
-11 галеона
-Добре-казах и дадох парите.
След това се обърнах към Фелисити.
-Фелисити искаш ли да излезнем някой път?- щеше да е добре да се сприятеля с колегите си, непознавах почти никого. Имаше двама дето познавах ама те сега са в Азкабан. Погледнах Фелисити с очакване

Една жена на име Хелена де Вил влезе в магазина и аз веднага се притесних. Тя работеше също в министерството, но не знаех къде точно. Жената си взе една бяла сова, която струваше 11 галеона и след това ме попита дали искам да излезнем. Нямаше начин да й откажа, въпреки че не ми беше кой знае колко приятна. Все пак трябваше да познавам някого в Министреството.
-Да, рабрира се! Ако искаш... може още днес. След малко свършвам работа... - погледнах си часовника и видях, че наистина ми остават още около десет минути до края на работното време. Можех да затворя, няма кой друг да дойде... - Ако искаш ме изчакай - тук или отвън - докато си оправя нещата и ще излезнем. Може да отидем в някое кафене или нещо такова... - Хелена се замисли и аз изчаках отговора й. Пооправих клетките, дадох вода и храна на животните, а жената още не ми отговаряше. Най-накрая получих горе-долу задоволителният й отговор.

П.П. Извинявай, че толкова се забавих с РП-то...